Вечерта беше особено специална за мен, тъй като имах удоволствието да представя един автор, чиято цел, както казва той в едно  интервю, е да съхрани историята на една древна техника и да я предаде на поколенията. А защо  е важно да пазим историята ? Ами защото без историческа памет, не би съществувал фундамент, върху който да стъпим, за да се  развиваме и да градим бъдещето.

            Такава е историята на енкаустиката, но още по-интересна е историята на Стамен Карамфилов, който дълги години работи по българските черкви и манастири. Реставрира икони , стенописи и старинни картини, докато един ден съдбата, сякаш на шега, го лишава от Светлината. Онази светлина, която е жизненоважна и извънредно необходима за работата на всеки художник.  Може би, за да обърне поглед към невидимото… може би , за да му покаже онзи път, който води към храма на  духа.  Единственият храм, в който можем да разговаряме с Твореца. И ако точно в този храм Бог е непосредствената причина за всеки съзидателен процес и е изворът на идеите, то изкуството бих казала е само изложение на първообразите.

В настоящата изложба са представени творби от два жизнени  периода на Стамен – преди и след като губи зрението си. Всички те са рисувани в енкаустика – техника позната още от времето на Леонардо да Винчи. Тази техника е характерна  с това, че се рисува с пчелен восък, в който са разтворени пигменти. Картините нарисувани в енкаустика не променят цвета си, не се напукват и не се окисляват, защото восъкът изолира пигмента, с който е нарисувана творбата  от окисите във въздуха. В същото време, за да рисуваш с тази техника не е лесна работа, тъй като боите непрекъснато се нагряват до точката на топене на восъка, а и трябва да се живописва бързо. От друга страна няма възможност и за ретуш -  първият живописен слой остава и последен.  

Настоящата изложба е подредена на цялата територия на Читалището - в залите , по коридорите и в библиотеката . Концепцията се роди в момента, в който видях за първи път пространствата. Реших, че така подредени творбите  ще се интегрират с особеностите на архитектурата на  сградата и ще се превърнат в един синтез между живопис, архитектура и  още едно изкуството – изкуството на Словото.

За мен беше удоволствие да работя със Стамен Карамфилов - един творец със собствена визия и дух, който устоява на времето и предизвикателствата на живота.

Благодаря ти Стамен за споделеното изкуството !

        Мария